Бих искал да споделя едно откровение, което наскоро имах за намаляване на времето от вратата до лечението, когато летях до друга среща на „Ангели“ някъде, пише ръководителят на проекта „Ангели“ за Европа ЯН ВАН ДЕР МЕРВЕ.
Наскоро прочетох статия за преглед на различните цели, определени за времето от вратата до лечението (DTT) в различни проекти за подобряване на качеството на инсулт в целия свят. Това ме накара да осъзная, че въпреки че имаме конкретни цели в рамките на нивата на наградите на ESO Ангели, ние не съобщаваме достатъчно често за нашата цел за този важен параметър.
Сега всички знаем, че насоките препоръчват 60 минути като произволно число, което да е целта, но често установяваме, че тази цел е контрапродуктивна. Болниците, които са на разстояние от или около 60 минути, често мислят, че правят достатъчно и имат много малка мотивация за подобряване.
В противоположния край на спектъра имаме страни като Чехия, които си поставят целта от 20/20 до 2020 г. Това означава, че те се стремят да постигнат честота от 20% на реканализация, при средна честота от 20 минути към 2020 г.
Съществува също така и впечатлението, че са необходими до 10 години, за да се намали времето от вратата до лечението до такива проценти, виждайки че това е времето, необходимо на Хелзинки да постигне този подвиг. Имам различна гледна точка и бих искал да я отнеса до откритието, което направих наскоро, когато летях към още една среща на „Ангели“ някъде.
Общоизвестно е, че трябва да пристигнете на летището поне два часа преди международен полет. Бях на летището около 45 минути преди времето на заминаване и минах покрай дълга опашка от хора, които чакаха на опашка да си регистрират багажа и да получат бордните си карти.
Причината да мога да направя това беше, че направих някои малки неща по различен начин. Например, преди това се регистрирах онлайн и имах бордната си карта на телефона. Също така бях опаковал само една малка чанта, която не трябваше да регистрирам, така че на практика можех да мина покрай опашката, да мина през проверката за сигурност и да се кача на самолета, без да се налага да чакам.
Как се отнася това към грижите при инсулт и времето от вратата до лечението? Открихме, че като правим няколко малки неща по различен начин, болниците могат драстично да подобрят времето от вратата до лечението почти за една нощ, вместо да го правят постепенно за дълъг период от време.
Видяхме например, че прилагането на четири приоритетни действия – предварително уведомяване от службите за СМП, отвеждането на пациента директно до КТ, извършването на тестове на мястото на лечение и лечението на пациентите в залата за КТ – имат значително въздействие върху намаляването на времето от вратата до лечението. Повече от 80% от болниците на „Ангели“, които понастоящем имат време от вратата до лечението под 30 минути, последователно изпълняват всичките четири приоритетни действия, докато тези болници, които понастоящем имат време от вратата до лечението по-голямо от 60 минути, изпълняват тези приоритетни действия само при 34% от случаите.
Насърчавам ви да прочетете на нашия уебсайт историите за това как болница в Италия и болница в Исландия са оставили своите времена от вратата до лечението под 30 минути за много кратък период от време. Има отделни случаи с продължителност под 10 минути, но ние вярваме, че целта на времето от вратата до лечението под 30 минути насърчава всички правилни действия и все още оставя достатъчно време за подходящо обсъждане.
Когато тези болници погледнат назад към предишните си времена от вратата до лечението, аз съм сигурен, че за тях е малко като да се замислят назад в момент, когато те също губят време на опашка, за да се регистрират за полет.
