Рим се счита от много хора за център на света. Не е изненада, че центърът за регионален хъб и спица на мрежата също е разположен в Рим. Но това, което може да се стори изненадващо е откритието, че при наблюдение от по-близко разстояние всички спици на нашите четири колела не са толкова здрави, колкото бихме искали да бъдат.
Областта Лацио на Италия е с население близо 6 милиона, 21% от които са на възраст 65 и повече години. Това е над средния процент за Европа, (18,9%), което явно оказва влияние върху броя на пациентите с инсулт в областта.
В областта има 4 основни болници, всяка една от които е център на модела „хъб и спица“, като всеки от тях предоставя на пациентите специализирани грижи и лечение. Около централните хъбове са болниците „спици“ - по-малки лечебни заведения, които изпращат към големите централни болници за лечение като механична тромбектомия, хирургия и лечение в специализирано отделение за инсулти.
Някои критични проблеми в мрежата показват, че тя не работи максимално ефективно. Комуникацията беше непостоянна а по-малките лечебни заведения в някои случаи се оказваха „неподготвени за инсулт“. В резултат на това пациентите в остра фаза често се приемаха в малките болници, но не се лекуваха, което води до допълнително забавяне на лечението до пристигане в „хъба“, където се прилагаше стандартното лечение, от което се нуждаеха.
В една от четирите хъб болници, San Camillo, ние установихме, че да има на разположение ефективна мрежа за лечение на инсулт са необходими няколко елемента, в това число: стандартизирана пътека за лечение на инсулта, добре обучени мултидисциплинарни екипи във всички болници по спиците, непрекъснато наблюдение върху качеството и сътрудничество в рамките на мрежата. И така, заедно с членовете на нашия екип за лечение на инсулт, решихме да се възползваме от предимствата на инициативата „Ангели“, която обещава да предостави целева подкрепа за подобряване на качеството на лечението.
Лоренца, нашият определен консултант на „Ангели“, организира мултидисциплинарна среща, по време на която направихме критичен преглед и сравнихме пътеките за лечение на инсулт в регионалните болници на San Camillo. Тя ни помогна да идентифицираме основните проблеми, водещи до забавяне на лечението при нашите пациенти с инсулт и заедно създадохме „Средство за проследяване на времето при инсулт“ - формуляр за професионалистите, където да отбелязват основните забавяния в пътеката за лечение на инсулт. This apparently simple action has helped us adopt this quality-monitoring mindset that has been such a crucial part of our improvement process.
Сега Лоренца е част от нашия екип като фасилитатор на нашата общност, като не само организира срещи, но и разкривайки, че най-същественият момент от интервенцията е необходимостта да направим три от по-малките болници в региона на San Camillo „готови за инсулт“. Това би имало много съществен ефект върху резултатите от лечението на инсулт в региона, така че Лоренца стартира процес на консултации в тези болници. От тогава сме идентифицирали коригиращи действия и започнахме реализирането на програма за обучение и практическа подготовка.
А също споделяне на най-добрите практики, енергизиране на мрежата и подобряване на комуникациите. Ние недвусмислено считаме, че споделянето на идеи и опит с нашата по-широка общност ще ни помогне да постигнем в бъдеще по-добри резултати.
Добрата новина е, че нашите усилия се заплащат и хъбът и по-малките болници в центъра на света стават все по-сплотени с всеки следващ лекуван пациент.
Автори:
Д-р Лука Касертано,
Директор на звеното за организация на здравеопазването,
Регион San Camillo
Антонела Урсо,
Професионална медицинска сестра от Звеното за организация на здравеопазването