В Мексико по-голямата част от пострадалите от инсулт пристигат в болница след времевия прозорец за лечение. За един новаторски интервенционен неврорадиолог, който възнамерява да преустрои лечението на инсулт в своята страна, едно възможно решение е да увеличи този период.
В Мексико Сити сутринта на 30 октомври 2021, група манифестанти, размахващи плакати, тръгват от „Estela de Luz“ - паметника, наподобяващ вафла във възпоменание на независимостта на Мексико от испанско владичество, в посока „El Ángel“ – колоната на победата, издигната по протежение на „Paseo de la Reforma“ за същата цел 100 години по-рано. Много от манифестантите имат шарени кърпи около единия крак, едната ръка и върху част от лицето си - не в знак на протест, а в знак на солидарност с жертвите на инсулт, като по този начин имитират последствията от него.
Начело на шествието е организаторът д-р Рамиро Лопес, заедно с д-р Дулсе Бонифасио, една от малкото интервенционни неврорадиолози в Мексико, които са в състояние да премахнат съсирек от артерията на пациента чрез ендоваскуларна тромбектомия. Да бъде на първа линия е напълно естествено за д-р Бонифасио, която е основател и координатор на „ResISSSTE Cerebro“ - мрежа за улесняване на лечението и трансфера на пациенти с инсулт, и освен това провежда програма за стажанти в нейната болница, за да обучи повече лекари в областта на интервенционалната неврорадиология.
Трудно е да се повярва, че са минали малко повече от три години, откакто тя пристига в Мексико Сити с намерение да преустрои процеса за лечение на инсулт в Мексико.
Мексико Сити е мястото, където д-р Бонифасио завършва обучението си по интервенционална неврорадиология - осемгодишен курс, който започва, когато е млада майка на 25 години с още неизсъхнало мастило по дипломата ѝ за първа степен по медицина, и решава, че това е начинът да промени живота на нейните пациенти и да им даде шанс да оцелеят. След шест разочароващи години работа в болници с недостатъчно ресурси в родния си град Веракрус, тя се връща в 10-ия най-населен в света град, присъединявайки се към Националния медицински център „20-ти ноември“ - държавна болница, чието име отбелязва началото на Мексиканската революция.
Д-р Бонифасио пристига с планове за собствена революция.
Животоспасяваща мрежа
Националният медицински център „20-ти ноември“ е болница, която обслужва предимно служители на федералното правителство – учители, полицаи и държавни служители, които получават здравни осигуровки и други социални услуги от Института за социално осигуряване и социални услуги на мексиканските държавни служители, наречен съкратено ISSSTE, и на който д-р Лопес е медицински директор. Между 2015 и 2020 г. този Институт регистрира изписването на 22 000 пациенти поради мозъчни съдови събития - число, което отразява тежестта на инсулта в Мексико, където е водеща причина за смърт и инвалидност, засягайки 18,2 на 1000 души над 60-годишна възраст.
През годината преди пристигането на д-р Бонифачио, Националният медицински център „20-ти ноември“ е лекувал само двама пациенти с тромболиза.
Д-р Бонифачио добавя буквите R-e-s преди ISSSTE и след това испанската дума за „мозък“ и с подкрепата на Инициативата Angels започва да набира болници за мрежа, която ще бъде обслужвана с експертни познания в лечението и управлението на пациенти с инсулт, да прилага стратегии за намаляване на закъснението в лечението и трансфера и свързване на болници с „20-ти ноември“, където използването на софтуер RAPID за откриване на подлежаща на спасяване мозъчна тъкан оптимизира решенията за лечение на пациенти, които пристигат повече от шест часа след появата на симптомите.
През първите две години болниците в мрежата „ResISSSTE Cerebro“ обслужва 200 пациенти с инсулт, а през 2021 г. този брой нараства до 170, от които поне един пациент има необикновена история за разказване.
Историята на седмия пациент
Това, че този пациент изобщо е в състояние да разкаже историята си, е свидетелство за новаторския успех на д-р Бонифачио при извършването на тромболиза и тромбектомия след определен период.
От 170 пациенти, обслужени според програмата „ResISSSTE“ между март и октомври 2021 г., 100 са насочени към Националния медицински център „20-ти ноември“; 89 са диагностицирани с остър инсулт и 28 са лекувани с тромболиза, осигурявайки процент на тромболиза от 21%.
На четиридесет и девет пациенти е направена CT перфузия. Установено е, че девет от тях са имали оклузия на голям съд и са били преценени за тромбектомия. Седем пристигат след определен период; след направена тромбектомия, шест от късно пристигналите имат модифицирана оценка по скалата на Ранкин от 2, което показва, че до голяма степен са в състояние да възобновят живота, който са имали преди инсулта, само с леко увреждане. Случаят със седмия пациент е различен.
Симптомите на инсулт на 36-годишния мъж започват в 14.20 часа на предходния ден. Той пристига в болница извън програмата „ResISSSTE“ в 17:30 часа и е прехвърлен в болница от мрежата в 10 часа сутринта на следващата сутрин. До пристигането му в „20-ти ноември“ изминават 23 часа от появата на симптомите. Неговият резултат по NIHSS е 11.
Разширената образна диагностика потвърждава, че пациентът е кандидат за тромбектомия, след което неговият резултат по NIHSS спада до 4, което показва голяма възможност за добро възстановяване.
Кураж и устойчивост
„Мрежата се разраства и работи, но е бавна“, казва д-р Бонифачио. Службата за линейка е под натиск, обществената осведоменост остава ниска и едва 17% от пациентите с инсулт пристигат в рамките на 3 часа от появата на симптомите. Програмата се нуждае от държавна подкрепа, за да разпространи мрежата в други части на страната, а новите мрежи се нуждаят от повече специалисти по интервенционална неврорадиология. За тази цел д-р Бонифачио създава програма за специалисти в нейната болница, в която
през 2022 г. ще се дипломират трима нови интервенционни неврорадиолози. Специалистите помагат също с базата данни, където са регистрирани всички пациенти в мрежата. Целта е публикуване на резултатите.
„Работата е едновременно натоварваща и удовлетворителна“, казва д-р Бонифачио, но когато е изправена пред проблеми, които изглеждат непреодолими, думата „ResISSSTE“ и нейното свързване с „resistencia“ (на испански „устойчивост, съпротива“) й вдъхва увереност.
„Това е подходящо име за тази организация“, казва тя. В крайна сметка всяка революция започва със съпротива.
