До средата на 2022 г. ще има нов ръководител на екипа за лечение на пациенти с инсулт в Европа. „Равноправието в здравеопазването и подкрепата за прилагането на Плана за действие срещу инсулт за Европа ще останат на първо място в дневния ред“, казва избраният за президент на ESO проф. Питър Кели – и възпалението представлява нова граница в превенцията на риска.
Какво означава за Вас ролята на президент на ESO в контекста на кариера, посветена на превенцията на инсулт, остър инсулт и възстановяване?
За мен е голяма чест да представлявам и да служа на общността за грижи за пациенти с инсулт в Европа – моите колеги, здравните специалисти в Европа, пациентите и техните семейства. ESO е голямо екипно усилие и моята роля ще бъде да работя като ръководител на екип. Моята работа през следващите две години ще бъде да надграждам отличната работа на моите предшественици, да доразвия съществуващите програми и в крайна сметка да подобря организацията.
Кои са основните трудности за достъпа до грижи за пациенти с инсулт в Европа и какво трябва да бъде на първо място в дневния ред за преодоляването им?
Важно е европейските страни с високи доходи да подкрепят страните с ниски и средни доходи в Европа. Доказано е, че здравеопазването зависи от средния доход и е пряко пропорционално на него, така че е важно да се съсредоточим върху равноправието в здравеопазването по отношение на превенцията и лечението на LMICs.
Три основни програми за ESO, които приоритизират и подкрепят нашата мисия за справедливост, са Планът за действие срещу инсулт за Европа (SAPE), годишната конференция на ESO, чиято цел е да образова здравните специалисти относно качествените грижи в болниците и общностите и програмата с насоки, предназначена за предоставяне на ясни и базирани на доказателства качествени насоки за лечение на инсулт.
ESO одобрява също инициативи за качество на грижите като Инициативата Angels и RES-Q, и насърчава лекарите от Източна Европа, третиращи инсулт в началото на кариерата си, да посещават уебинари, зимни и летни учебни центрове и магистърски програми по медицина на инсулта, чрез които ESO подкрепя подобрените нива на обучение и подкрепя развитието на партньорска подкрепа и мрежи.
Като невролог в началото на кариерата си в края на 80-те, какво Ви мотивира да се съсредоточите върху грижата за пациенти с инсулт?
Като стажант невролог моята голяма мотивация беше неудовлетворената нужда от грижи за пациенти с инсулт. Грижите за пациенти с инсулт не бяха добре развити в Ирландия през 80-те и 90-те години. Имаше сравнително малко специалисти по инсулт в отделението по неврология и аз имах желание да допринеса и да осигуря ръководство, където е възможно.
В началото на 90-те години се обучавах в Масачузетската обща болница в Бостън и в Харвард и Масачузетския технологичен институт, където работих в различни условия на здравеопазване от Ирландия. Имах късмета да се обучавам в много подкрепяща среда с голям опит в областта на инсулта и да бъда повлиян от учени-клиницисти като Карън Фюри, Стив Грийнбърг и пионери като К. Милър Фишър и Фил Кистлър.
Това беше и времето, когато изпитванията за тромболиза показаха, че може да има остро лечение на инсулт. Преди това имаше терапевтичен нихилизъм относно това какво може да се направи за лечение на инсулт. Ето защо ставаше дума за пренасяне на ценностите и модела от мястото, където сте обучени, и прилагането им на друго място.
Кое е най-голямото скорошно постижение в лечението на инсулт?
През последните 10 години изпитванията за тромбектомия са напълно централизирани. Те преразгледаха изцяло начина, по който организираме и мислим за спешното лечение на инсулт. Има много работа и динамика в областта на острия инсулт като пряк резултат от тези проучвания, с фокус върху по-новите въпроси, например за късно пристигащи пациенти, по-ниски резултати по CT ASPECTS и оклузия в среден сегмент.
Прогнозирането на риска беше основен фокус на изследването за Вас – кои са най-важните скорошни изводи от работата Ви в тази област?
Въпреки че съм практикуващ лекар, който се занимава с много обаждания за инсулт в спешното отделение, моето изследване за превенция през последните пет години се фокусира върху ролята на възпалението в атеросклеротична плака и новите терапевтични възможности за предотвратяване на сърдечни събития и вторичен инсулт.
Възпалението е нова граница. Проучването CANTOS (2017) показа, че добавянето на противовъзпалителното лекарство Канакинумаб (Canakinumab) към стандартните мерки за превенция намалява риска от съдови събития. Това беше преломен момент, който в следващите години може да се счита за толкова важен, колкото първото изпитване на статини или първата тромбектомия.
Понастоящем проучването CONVINCE се ръководи от Дъблин с цел да се открие дали лекарството за артрит Колхицин (Colchicine) може да бъде преназначено по същия начин като аспирина за предотвратяване на рецидив на инсулт и коронарни събития след нетежък инсулт. [Проф. Кели е директор на това голямо международно проучване за оценка на употребата на Колхицин за превенция на съдово възпаление.]
Планът за действие при инсулт за Европа (SAPE) на ESO определя четири цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Какъв напредък наблюдавате девет години преди постигане на тази цел?
Прилагането на SAPE в крайна сметка зависи от системите за здравеопазване във всяка държава. Това, което ESO може да направи, е да бъде гласът и лидерът за промяна. Ръководена от Хане Кристенсен, стратегията на ESO SAPE е да разработи план, който да позволява, да насърчава и да подкрепя местните екипи и специалисти да формират нови партньорства за изпълнение на тези цели.
Първата стъпка е идентифициране и подкрепа на национални специалисти, за да се свържат с тяхното правителство и с организации за подкрепа на пациенти с инсулт в страната им. Това триединство от министерство на здравеопазването, здравни специалисти и пациентски организации представлява свързващото звено във всяка страна. Веднъж свързани, те получават подкрепа за разработване на план, неговото изпълнение, измерване на успеха му, сравняване в международен аспект, коригиране на плана и повторното му изпълнение, като ESO и управителният комитет на SAPE имат всеобхватна поддържаща роля.
ESO разработи също Декларация за целите, която молим националните правителства да подпишат и която ги ангажира да изпълнят специфичните изисквания на SAPE. Три правителства вече са подписали, а няколко са в процес на подписване. Екипът на SAPE разработи също уеб-базиран инструмент за записване на национални показатели и проследяване на общите резултати на всяка страна по основните KPI на SAPE. Данните ще се актуализират ежегодно за улесняване на надлъжните, както и географските сравнения във времето.
Има ясна синергия между тази програма и Инициативата Angels.
Да, Инициативата Angels е идеален партньор за SAPE. Налице е синергия и припокриване в положителна насока с Инициативата Angels конкретно в страните с ниски и средни доходи. ESO е много горд партньор на програмата Angels.
