In September 2018, nearly six months after I joined the Angels Initiative, I was asked to visit Pauls Stradiņš Clinical University Hospital in Riga, Latvia, to help conduct a simulation, writes Rafael Klavert, Angels Senior Coordinator.
През септември 2018 г., почти шест месеца, след като се присъединих към инициативата „Ангели“, бях поканен да посетя Клиничната университетска болница Pauls Stradiņš в Рига, Латвия, за да помогна за провеждането на симулация.
Най-после, казах си аз. До този момент съм бил ангажиран в различни поддържащи роли за европейските консултанти на „Ангели“. Въпреки това, тъй като съм базиран в Германия, възможностите за посещаване на болници бяха леко ограничени. Знаех, че за мен е критично важно да изпитам процеса за консултация от първа ръка, затова се ангажирах с тази възможност.
Въпреки че никога не е било посещавано от консултант на „Ангели“, неврологичното отделение на болницата беше запознато с инициативата „Ангели“. Само няколко месеца преди поке сещението те вече бяха изпратили няколко от техните млади невролози в нашата програма за обучаване на обучаващия във Висбаден, Германия. А още преди това болницата също бе получила златна награда на Европейска организация по инсулт (ESO) „Ангели“. Не е нужно да казвам, че те не само бяха считани за готова за лечение инсулти болница, но и бяха болница, която се справя добре с това.
Това се случи, когато в мислите ми започна да се пракрадва съмнение. Струваше ми се, че те вече бяха на прав път. Каква степен на подобрение можем евентуално да индуцираме от това посещение? Дали те ще намерят присъствието ни за полезно? Или просто бихме губили ценното им време?
Тези притеснения отминаха, когато бяхме приветствани с ентусиазъм от доцента по неврология Evija Miglane и нейната група от млади невролози. Трогнах се, като видях, че някои от тях носеха значката на „Ангели“. След кратък обмен на информация относно инициативата „Ангели“ и състоянието на грижите при инсулт в Латвия, ние бяхме заведени при д-р Dr. Kristaps Jurjans - млад, висок и жизнерадостен невролог за обиколка на болницата, по време на която той с гордост ни показа златния сертификат на ESO - „Ангели“ в рамка точно отвън пред специализираното отделение за инсулти. „Определено ще получим платинения статус до следващия отчетен период“, каза той с уверена усмивка. Той ни показа също чантата за инсулт на „Ангели“, за която каза, че е направила нещата толкова по-ефективни, тъй като всичко необходимо за лекуване на пациент с инсулт вече е налично в нея.
Върнахме се на следващия ден, за да остане време за двете симулации (което беше тъкмо навреме, понеже инцидентно ми се отвори ГОЛЯМА дупка в панталоните по време на болничната обиколка!). За съжаление, нямахме възможност да привлечем екип с линейка да се присъедини към симулацията, но нямаше недостиг на доброволци за тази роля, както и за ролята на фалшивия пациент. Д-р Jurjans отбеляза, че ще използваме КТ скенер, който беше извън експлоатация, намиращ се точно до стандартната КТ зала, така че да не притесняваме реални пациенти и спешни случаи. Трябва да уважавате човек с толкова напредничаво мислене и така ориентиран към пациента.
След брифингите, започнахме симулационния случай и веднага ми стана ясно, че това бе добре сработен, опитен екип за лечение на инсулти. Усмивките и шегите изчезнаха от устата на д-р Jurjans, заместени от увереност, подобаваща на екипен лидер. Първият случай бе разрешен в рамките на 20 минути - много впечатляващ резултат по всички показатели - такъв, с който повечето болници и екипи по инсулти биха се гордяли. Но не този екип по инсулти.
Целият процес бе записан с камера GoPro, затова ние се прегрупирахме с цялото неврологично отделение, за да прегледаме записа и да анализираме заедно как би могла да се подобри пътеката. След като отбелязахме, че ни отне почти 10 минути да приведем пациента при КТ, което се дължеше на болничния процес за приемане, както и на разстоянието между спешното отделение и КТ зала, ние решихме да тестваме колко време може да бъде спестено, ако екипът на линейката - с хипотетична система за предварително известяване - трябваше да приведе пациента директно при екипа по инсулти в сградата, където се намира КТ скенера.
Със сигурност тази малка разлика оказа масивно въздействие - вторият фалшив пациент бе лекуван в рамките на светкавично бързите 9 минути!
Бях въодушевен и нямах търпение да прегледаме видеото заедно, но внезапно пристигна истински пациент. Тъй като основният екип замина да обърне внимание на този спешен случай, по-късно бяхме информирани, че пациентът е получил тромбектомия с време от вратата до лечението от 20 минути - потвърждение на първата симулация на екипа по инсулти спрямо представянето в реалния живот.
Докато си тръгвах от болницата, две различни мисли доминираха в ума ми. Първо, осъзнаването че - с правилната нагласа - винаги има място за подобрение, независимо колко добър е бил сравнителният анализ. Второ, да, те вероятно ще достигнат до платинен или диамантен статус на ESO - „Ангели“ в близко бъдеще.
