Нивото на лечение на инсулт в Полша през изминалите години се подобри значително. Под ръководството на хора като проф. Anna Czlonkowska и други броят на центровете за лечение на инсулт се увеличи от няколко през 2010 год. до около 170 днес.|
Полша се фокусира не само върху увеличаване на броя на центровете, но и върху това да стават по-добри. В повечето страни по света, които сме анализирали, установихме, че те могат да повишат на национално ниво % на всички пациенти с инсулт, които получават реканализиращо лечение, средно с 1% на година. Полша има средно около 2% на година от 2010 до 2015 год.! Лечението на пациентите е променено, като при референтните болници средното DTN е 45 минути.
Но след този първоначален взрив на ентусиазирана активност, резултатите намаляха и от 2015 год. броят по-скоро показва плато. Всички знаем, че когато сте на диета, последните няколко килограма до постигането на целевото тегло винаги се губят най-трудно и може би същото се наблюдава при лечението на инсулт в Полша.
Трябва ли тези болници в Полша, които са вече със средно DTN от около 45 минути да консолидират своя резултат или например да продължат с усилията за преминаване на бариерата от 30 минути, както е при повечето болници в съседната Чешка република?
15 може да звучат като незначително постижение, но според публикацията на Saver и сътр. (2013), всеки 15 минути, спестени във времето за лечение на пациенти с инсулт, представляват в абсолютна стойност 4% понижение на смъртността, 4% понижение на симптоматичната ICH и 4% по-голям шанс за независимост при изписването. С други думи, за пациента тези 15 минути може да означават разликата между това да кара колело или да бъде в инвалидна количка.
Интересно е това, че ние установихме, при посещенията си в редица болници в Европа, че има много голяма разлика в мисленето за всеки 15 минути, които добавите към DTN времето в дадена болница. Все едно има три различни нива на лечение с три различни начина на мислене и различни пътеки за лечение, в зависимост от това към какво ниво се стреми дадената болница.
Като наблюдавате болниците с време около 30 минути или по-малко, бързо забелязвате, че те мислят различно, за тях времето е абсолютен приоритет. Освен това те и действат по различен начин, като комбинират следните неща.
- Те имат система за предварително уведомяване при техните партньори от службата за бърза помощ.
- Те карат пациента директно в рентгенологичното отделение и не губят време да се спират в спешно отделение.
- Те разчитат КАТ на място и освен това лекуват пациента в залата за КАТ, ако той/тя е подходящ/а за такова лечение.
- Те разглеждат приоритетно само някои лабораторни резултати, преди да вземат решение за лечение и често използват резултатите, получени в мястото на предоставяне на медицински грижи.
Интересно е това, че болниците със средно 45 минути имат малко по-различно мислене. Не че времето не е фактор за тях, тъй като те работят сериозно да слязат под 60 минути, но в повечето случаи те са доволни от постигнатото и не правят нищо повече за допълнително съкращаване на времето. В такива болници ние често чуваме конкретни причини защо някои от споменатите по-горе стъпки не могат да бъдат реализирани в тяхното отделение, или как - според тях - тези 15 минути не представляват толкова голяма разлика.
Болниците, които са средно около 60 минути или повече, често имат по-различно мислене. В някои случаи само едно или две неща, които причиняват големи забавяния, като например изчакване на резултатите от изследването на кръвта например, в други това е просто обща липса на бързина. Интересното е това, че тези, които сега лекуват пациенти до 30 минути, поглеждат назад и казват какво правехме преди за цял час?
В Полша с личния ангажимент на проф. Anna Czlonkowska и под официалното ръководство на Националния консултант по неврология, въпросът сега е каква да бъде следващата цел. При подкрепата, оказвана от значими фигури в системата на здравеопазването и на държавата на инициативата „Ангели“, започваме да виждаме как отново нещата се задвижват в правилната посока.
