РАЗРЕШЕТЕ НА BAYAN
Разтвор: От колко време сте „ангел“?
Баян: През май 2023 г. ще изминат четири години.
Разтвор: Какво те мотивира най-много в работата ти?
Баян: Чува се за спасения живот на пациент и за качественото лечение, което е получил в болницата, и за това колко развълнувани са екипите за инсулт за разликата, която са направили за всеки пациент.
Дядо ми по майчина линия е получил инсулт и е страдал дълго време. Казва се Немер, който на английски е „тигър“, но това означава, че е много смел, много строг, умен човек. За съжаление той страда от диабет, който се контролира с инсулин, но е слабо контролиран. Честото експозиция на хипогликемия увеличава риска от инсулт. Той е имал няколко леки инсулта и поради липса на осведоменост за инсулт не е бил лекуван навреме.
Ударите са повлияли на паметта му и са компрометирали двигателните му умения. В крайна сметка вече не можеше да разпознае майка ми – собствената си дъщеря – и беше ядосан, че баба ми, която беше любовта на живота му, никога не го е посещавала в болница. Той забрави, че е починала и повярва, че любовта му вече не се интересува от него.
Инсултът не само убива мозъчна тъкан, но и може да счупи сърцето Ви. Ето защо тази работа е моята страст – така че другите дядовци ще имат възможност да си спомнят всички хубави стари спомени и да създават нови. Всички заслужават това.
Сол: Дължиш ли си, че изминаваш допълнителната миля в „Ангели“? Мислиш ли, че ще направиш същото и на друга работа?
Баян: Приоритизирането на пациент е това, което ме кара да тласкам моите болници да предоставят най-качествените грижи на своите пациенти с инсулт. Мисля, че ще имам същото ниво на всеотдайност във всяка друга работа, винаги ще вървя по-нататък, но в „Ангели“ емоционалната част е тази, която те кара да правиш повече.
Разтвор: Разкажете ми за възнаграждаващо преживяване във времето си в „Ангели“.
Баян: В момента, в който осъзнах, че съм една от причините 23-годишна пациент с инсулт и нова майка да отгледа бебето си с непокътнати умствени и физически способности. Особено защото съм нова майка и знам колко е трудно да се грижиш за бебето си.
Разтвор: Спомняте ли си първата болница, в която сте работили като консултант? Какво е различното сега?
Баян: В първата болница, с която работех, неврологът имаше лош опит с тромболиза и болницата беше много резистентна. Сега има диамантена награда и обмисля да разшири капацитета на специализираното отделение за инсулти.
Разтвор: Коя според Вас е най-трудната част от работата Ви?
Баян: В Йордания държавните болници осигуряват лечение на 70% от населението, което означава огромно натоварване за персонала. В резултат на това те не са много отворени за нови протоколи и пътища. Съпротивлението и убеждаването им за разликата, която могат да направят в живота на пациентите с инсулт, е най-трудната част.
Разтвор: Как успявате да приоритизирате, когато повече от една болница поиска Вашата помощ?
Баян: Аз съм единственият Angels консултантв Йордания и не мога да управлявам голям брой болници едновременно. Моята стратегия е да бъда честен/на за това кога ще мога да започна консултантската дейност и да подчертая, че не е защото техният център е по-малко важен от другите центрове, напротив – въпрос на време и капацитет.
Сол: Според Вас по какво трябва да работи Вашата страна, за да се види тежестта на инсулта?
Баян: Осведомеността, най-вече, тъй като пациентите, за съжаление, все още пристигат извън терапевтичния прозорец, което силно влияе на честотата на тромболизата.
Разтвор: Мислите ли, че моделът на „Ангели“ е уникален? Защо?
Баян: Разбира се, че е така. Работил съм в три терапевтични области преди и „Ангели“ има най-голямо въздействие върху живота на пациентите и върху лекарите. Помощта, която предлагаме и начинът, по който комуникираме, трябва да отговарят на високи стандарти, а уважението, което ни показват в замяна, показва колко уникална е инициативата.
Разтвор: Как виждате инициативата след пет години?
Баян: Нека изложа две мнения. Едната се разширява до нови страни, особено в Близкия изток, тъй като все още има пропуски в управлението на инсулта в много съседни страни. В самата Йордания, тъй като имаме ограничен брой невролози, официална санкция от Министерството на здравеопазването за спешни лекари, които да се справят с вземането на решения в болници, където няма невролози. Това ще помогне да се постигне моята визия за спасяване на 5000 пациенти годишно в Йордания.
BAYAN КЪМ SOL
Баян: Как бихте описали текущото лечение на инсулт във Вашата страна?
Разтвор: С много възможности за подобрение. Въпреки че направихме много през последните четири години, все още се нуждаем от важни органи (като Министерството на здравеопазването), за да бъдем по-ангажирани в създаването на осведоменост, особено в общността, така че хората да могат да разпознаят симптомите на инсулт и да разберат значението на бързото действие.
Баян: Каква е ежедневната Ви мотивация?
Разтвор: Без съмнение, това е знанието, че всяко зрънце пясък, което вложим в работата си, ще бъде отразено в лечението на пациентите и в спасените животи. Когато отида в болница и лекарите споменават, че знаят за „Ангели“ и виждам, че използват нашите материали при лечение на пациенти, това ме изпълва с гордост и ми дава силата да продължа.
Баян: Какъв беше моментът, в който почувствахте, че имате най-голямо влияние върху грижите при инсулт?
Разтвор: Всеки път, когато лекар се свърже с мен, защото се интересува от курсове на „Ангели“ или иска материали, или защото иска да повтори това, което направихме в друга институция. В тези моменти чувствам, че правим разлика.
Баян: Каква беше историята на пациент с инсулт, която Ви вдъхнови най-много?
Разтвор: Това е историята на център в Еквадор, който е от нелечима болница за три месеца. През април проведохме мултидисциплинарно обучение, през май имахме успешна симулация, а през юни първият им пациент беше тромболизиран за рекордно време. Когато лекуващият лекар ни разказа историята, той беше толкова развълнуван, че бяхме много радостни. Това не само спаси един живот, но отвори вратите за тази институция, за да започне да спасява много повече.
Баян: Коя от Вашите болници обслужва пациенти с инсулт с най-високо качество? И защо?
Разтвор: В Еквадор това ще бъде Специализираната болница Eugenio Espejo, една от най-големите в страната. Те имат късмета да имат медицински директор, който е много ангажиран с „Ангели“ и иска да подобри лечението на пациенти с инсулт. Те се опитват много усилено да спечелят награда „Ангели“.
Също така мисля за болницата IESS в Амбато, първата болница в Еквадор, която получи награда „Ангели“. През 2022 г. двама лекари от тази болница са достигнали до 15 други институции, за да им кажат как са го направили и да помогнат за подобряване на процесите в болниците, които се нуждаят от него.
В случая с Перу Националният институт за неврологични науки се ръководи от невролог, който е отдал години на подобряване на процесите и лечението на пациенти с инсулт. Това е една от двете обществени болници в Перу, която има сертификат на WSO. Те имат най-много данни за пациент в RES-Q и постоянният анализ им е помогнал да подобрят времето от вратата до иглата. Те също така провеждат годишни курсове за цялата медицинска общност и стартират кампания за осведоменост, базирана на общността, всяка година през октомври.
И накрая, има Ricardo Palma Clinic, частен център, който постигна сертифициране на WSO през 2022 г. благодарение на екип по инсулт, който прекарва часове и часове в намиране на най-добрия начин за лечение на пациенти с инсулт.
Баян: Кое беше най-трудното Ви предизвикателство във Вашето пътуване до „Ангели“ досега?
Разтвор: От една страна, това е достигане до държавните органи, за да се гарантира, че инсултът наистина заема мястото, което заслужава в дневния ред на здравето. Успяхме в Еквадор, но в Перу се опитваме.
Другото голямо предизвикателство е времето. Ние сме само двама души, обхващащи две държави, и понякога не можем да реагираме на институциите толкова бързо, колкото бихме искали.
Баян: Какво прави „Ангели“ различни от други инициативи за здравеопазване?
Разтвор: Все още не съм открил, поне в Перу и Еквадор, инициатива, която прави това, което правим. Ние сме съюзници на здравния персонал, всички преследващи една и съща цел, да подобрим съотношението на лекуваните пациенти, така че повече пациенти с инсулт да имат друг шанс за живот.
Баян: Как работата за „Ангели“ Ви е повлияла лично?
Разтвор: Когато лекарите ни казват, че тяхната болница е започнала да лекува благодарение на „Ангели“ и нашите симулации и обучение, това е огромното ми вълнение и удовлетворение от работата, която върша.
Имах случай на инсулт в семейството си и всеки път, когато лекар ми казва за успешна тромболиза, мисля за този член на семейството, който чакаше любимия си човек да излезе от болницата, и радостта им да ги видят здрави и да могат да споделят нови приключения заедно. Да знаем, че правим всичко възможно, за да генерираме нови възможности за милиони семейства, е наистина безценно.
Баян: Какво се промени във Вашата страна, откакто се присъединихте?
Разтвор: Несъмнено най-голямото постижение беше в Еквадор, където успяхме да дадем на инсулта видимостта, от която се нуждаеше. Няколко месеца след като се присъединих към „Ангели“, беше подписано споразумение с вицепрезидента на Еквадор, според което 30 болници ще станат центрове за лечение на инсулт в рамките на две години. Създадохме и кампания за повишаване на осведомеността с три различни министерства, за да продължим да насърчаваме осведомеността сред населението.
Баян: Кой е най-добрият Ви съвет за колеги от „Ангели“?
Разтвор: Това е напълно различно от това, което може да са имали в миналото. Също така бих споменал удовлетворението, което трябва да се получи от това, че промените влияят върху живота на пациентите. Бих им казал, че екипът на „Ангели“ е страхотен и че всички ние имаме съпричастен и съпричастен дух, който не съм виждал на други места.
Щастливи сме, когато виждаме истории от държави, в които никога не сме били, интересуваме се от възпроизвеждане на добри практики от хора, които не познаваме, и празнуваме успехите на болниците, за които никога не сме чували преди. Не само с лекарите и болниците, ние сме мотивация един за друг.
