През Q3 тримесечие на 2023 г., след лечение на 67,7% от инсултите за по-малко от 60 минути и след като увеличи процента на реканализация до 26,8%, УМБАЛ „Ангели“ проф. д-р Стоян Киркович, университетска болница, намираща се в Стара Загора, спечели първата си златна награда на ESO „Ангели“. Тук, за да разкажете тяхната история, са:
Д-р Теодора Манолова-Манчева, ръководител на отделение по неврология.
Д-р Христо Димитров, лекар в Центъра за спешна медицина и аварии.
Проф. Йовчо Йовчев, директор на болницата.
Д-р Божидар Петров, началник на неврохирургия.
Д-р Йорданка Аргирова, Георги Георгиев и Кристиян Найденов, жители на неврологията.
Променям се и разчитам един на друг
Д-р Теодора Манолова-Манчева: Първата тромболиза, която направих, беше по време на много емоционален период за мен. Ръководителят на нашия отделение [професор Иван Манчев] току-що беше починал, след като самият той получи инсулт. Току-що се върнах след тежката загуба, когато приехме възрастна жена, която имаше инсулт. Семейството й, което е в медицинската професия, разпознава симптомите и я завежда в болницата само 12 минути след началото. Бях на работа заедно с моя стажант д-р Георги Георгиев. Избутахме я към КТ скенера, без да чакаме портерите; сами подготвихме rtPA и приложихме лечението. Беше тежък инсулт, но за щастие се възстанови.
Започнахме лечение на остър инсулт с тромболиза през 2019 г. Имало е по-ранни опити, но поради организационни промени и сливания в болниците нещата не са изчезнали. През 2019 г., след обучение на „Ангели“, започнахме нашите правилни, но предпазливи опити.
След като работата ни с „Ангели“ беше възобновена през юли 2023 г., ние оценихме всички елементи и отдели, участващи в процеса. Измислихме приоритетни действия, направихме симулации и обучения и подобрихме грижите за пациент в постакутната фаза. Също така проведохме срещи, за да анализираме случаи, които не са се развили добре, и обсъдихме нашите национални протоколи. Те са по-ограничаващи от по-новите международни насоки по отношение на противопоказанията, така че в действителност имаме повече посочени пациенти, отколкото предполагат националните протоколи.
Нашата цел беше да подкрепим всеки лекар, като оказваме помощ в реално време, докато активно лекуваха пациент с инсулт. Целта ни беше да намалим времето възможно най-много.
Една значителна стъпка беше да работим върху нагласата си и да лекуваме пациентите с инсулт като приоритет. Приехме подхода, който трябва да търсим причини за лечение, а не причини да не го правим. Малко по малко този манталитет се задържа.
Най-големият ни приоритет беше да въведем телефонен номер за предварително уведомяване, така че неврологът да може да отиде директно в спешно отделение (ED), когато пациент с инсулт е на път. Имахме случай, при който пациент напълно прескочи ED. Благодарение на този телефонен номер отидохме от вратата на болницата направо към КТ и успяхме да започнем лечение в рамките на 10 минути.
Д-р Христо Димитров: Не мога да кажа, че преди юли 2023 г. пациентите с инсулт бяха пренебрегнати от екипите за СМП, но след колективни обучения с болничния персонал, пациентите със симптоми, предполагащи инсулт, определено се лекуват по-бързо. Това е резултат от обучението и последващите дискусии за практиката, логистиката и споделянето на резултатите от нашите колективни усилия. Няма съмнение, че сътрудничеството с нашите колеги от клиниката по ED и неврология води до медицински грижи, които са по-кратки и следователно с по-добро качество. Това, разбира се, помага за намаляване на шансовете за инвалидност на пациент.
Пътят сега започва с телефонно обаждане от екипа за СМП на място до невролога на дежурство. По време на това телефонно обаждане съобщаваме за симптомите, часа на поява, жизнените показатели, всяка друга информация за пациент и приблизителното време, в което ще пристигнем при ЕД. Установихме добър канал за комуникация между СМП и болницата, което е важният аспект на връзката.
Д-р Манолова: Установяването на тази връзка не беше лесно и процесът все още е в ход. Важно е активно да се търси сътрудничество и да се съобщи колко е важно пациент да се транспортира в рамките на терапевтичния прозорец и как кратката медицинска история заедно с телефонно обаждане подобрява клиничния резултат на пациент. По отношение на предварителното уведомяване и идентифицирането на пациенти, подходящи за лечение, наблюдаваме увеличаване на ангажираността на персонала на СМП. Разчитаме на тях все повече и повече и поради това подобрихме резултатите си.
Йовчо Йовчев:Сътрудничеството между подрегионалните подразделения на СМП и болниците е от решаващо значение за навременното и адекватно лечение на спешни случаи. Според националния стандарт за спешна медицина, всеки пациент в критично състояние трябва да бъде транспортиран до най-близката болница, в зависимост от нивото на компетентност на болницата. Нашата болница има най-високо ниво на компетентност и брой на персонала в региона. Въпреки това станахме свидетели на транспортирането на пациенти в т.нар. „златен час“, с диагнози, които предполагат спешна реанимация и терапевтични методи, до болници, които нямат необходимите диагностични възможности за точна оценка на нивото на спешност. Този проблем съществува от години и води до загуба на време, която е от решаващо значение за пациент.
Въпреки това, през последните няколко месеца наблюдаваме тенденция за по-добра синхронизация между екипа за СМП и нашия отдел за ED. Надявам се, че осигуряването на адекватна и навременна диагноза за подобрени перспективи за лечение ще продължи да бъде основният мотивиращ фактор за работата на персонала на СМП.
Д-р Димитров: Предоставянето на редовна обратна връзка на персонала на СМП, особено ако резултатът от пациент е положителен, допълнително ще ги стимулира да вършат добра работа. Определено ще се възползваме от редовните срещи с болничния персонал, за да можем допълнително да отстраним препятствията и грешките.
Д-р Божидар Петров:Някои от най-въздействащите промени, които наблюдавахме след юли 2023 г., бяха подобряването на компетентността, мотивацията и комуникацията между екипите и обединението на много отдели, за да работят в синхрон в полза на пациент.Без съмнение това подобрено сътрудничество между болницата и СМП ще бъде от полза и за други пациенти.
II Семейство, първи пациенти и неврология като изкуство
Д-р Димитров:Избрах тази професия заради чувството, което ти дава, когато видиш резултата от това, че си помогнал на пациент. Спомням си първия пациент, след като започнахме нашата посветена работа с пациенти с инсулт. Тя е жена на около 80 години с моторна афазия, след което също развива хемипареза. Направих медицинския преглед възможно най-бързо, след което уведомих предварително невролога, който чакаше пациент в ED. След това пациент веднага е сканиран и лекуван. Резултатът е, че днес този пациент няма инвалидност и се е възстановил напълно от симптомите си.
Д-р Георги Георгиев:Първият пациент, за когото трябваше да диагностицирам с инсулт и да поема отговорност, беше дядо ми - той имаше исхемичен инсулт. Все още бях студент по медицина през 4-та година.
Двама изключителни учители ми помогнаха да намеря себе си и пътя си в живота. Първият беше моят учител по химия, благодарение на когото разбрах темата и се влюбих в нея, и който също ме научи да вярвам в себе си. Другият беше Проф Манчев, по онова време директор на клиниката по неврология и моя професор по неврология в университета.Спомням си лекциите му и до днес.
След като завърших моите изпити, ме покани да участвам в неговите болнични кръгове. Бях пленен от неговия въздух, медицинските му прегледи, дискусиите му за случаите на пациент и общото му поведение. Чрез него видях медицината и особено неврологията като изкуство.
Д-р Манолова: Неврологията е една от най-интересните медицински дисциплини – тя е широкообхватна, цветна, интензивна, логична, изисква подробно проучване на проблема на пациент, но парадоксално може да изисква и бърза намеса.
Над 50% от пациентите в неврологията никога не са действително излекувани от техните заболявания, но тромболизата от друга страна е едно от малкото лечения, които окончателно правят пациент по-добър.
Манчев, Акад Иван Миланов и проф. Росен Калпачки са повлияли на кариерата ми. Манчев беше моят ментор и ме научи на всичко.Според мен в България няма никой, който да знае фините детайли на всеки аспект от неврологията като Акад Миланов. А проф. Калпачки ми показа точно как да лекувам пациентите си ефективно и знам, че той никога няма да откаже да ми помогне.
Д-р Божидар Петров: Лидерът трябва да даде личен пример, той е компетентен, отговорен, трудолюбив, отзивчив и да постави цялото си сърце в работата си. Д-р Манолова е такъв човек.
Д-р Манолова: Никога не е било моя цел да бъда ръководител на отделение. Не обичам конфликтите, нито пък обичам да бъда център на внимание и отговорност. Но нещата се променят и след като приех лечението на инсулт като лична мисия и приоритет, дойдох да оценя тази позиция. Всеки ден се боря за пациентите си. Фактът, че един от менторите ми напусна този свят поради инсулт, ме мотивира. Спомням си, че това се случва точно пред очите ми и че съм безсилна да му помогна. Мога само да гледам как получава инсулта и след това изпадна в кома. Сега се развивам и полагам всички усилия, за да дам на другите възможност за лечение.
Д-р Йорданка Аргирова: Баба ми имаше болестта на Алцхаймер, другата имаше мозъчен кръвоизлив, а баща ми имаше инсулт. Така че знам какво е да се грижиш за пациенти със сериозни неврологични състояния. Дори и да не можете да направите нищо за пациент, важна част от ролята на лекаря е емпатията. В България това все още не е много обсъждано, но от моя гледна точка, ако не можете да съчувствате на пациент, не трябва да бъдете лекар. Винаги съм искал да вляза в тази професия и съм много доволен, че изпълних мечтата си.
III Горди моменти и перфектен свят
Д-р Манолова: Мисията на всеки лекар е да помогне пациент си. Всички ние сме спешни невролози и като такива знаем какви са резултатите, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Има лечение за инсулт, то е установено преди повече от 20 години. Не можем да позволим нищо да ни спре, дори и собственото ни колебание, защото пациент просто няма да се подобри сам. Резултатът ще засегне пациент и неговото семейство през целия му живот. Когато пациент е на сметището пред Вас, напълно безпомощен, това е единственото нещо, за което трябва да мислите.
Изключително важно е да се образоват и подкрепят по-младите лекари за собствения им растеж и бъдещето на дисциплината. Трябва да инвестираме в млади хора, да споделяме ценния си опит с тях, за да ги поставим на пътя към саморазвитието и така те ще имат увереността да приемат иновациите в съвременната неврология.
Те също трябва да приемат, че грешките са част от играта. Само този, който не работи, не прави грешки. Просто трябва да се учиш от действията си и да продължиш напред. Това преподавам на моите обитатели.
Д-р Георгиев: Работата ми в тази клиника със сигурност оказва влияние върху професионалното ми развитие, но също така ми помогна да спечеля по-голяма оценка на самия живот – на това, което е наистина важно.
Д-р Аргирова: Професионално придобих много опит. Вземам решения бързо и уверено; знам, че няма друг вариант и трябва да направя всичко възможно за пациентите. Чувствам същите ефекти върху личния си живот.
Д-р Манолова: Получаването на наградата на ESO „Ангели“ беше горд момент, разбира се. Беше изненада, всъщност не го очаквахме. Но гордите моменти се случват почти всеки ден, когато виждам как моите колеги лекуват пациентите с инсулт. Активно се занимавам с тяхната работа и всеки ден ме карат да се гордея. Гордея се с д-р Аргирова, когато тя спаси живота на млад мъж на 36 години. Гордея се с д-р Найденов, който успя да приложи rtPA на пациент в рамките на 10 минути от пристигането му.
Д-р Кристиян Найденов: Благодарение на проф. Манчев пристигнах в тази клиника. Той ми обърна внимание като студент, разпали интереса ми и ме насърчи.
Избрах да уча медицина, защото търсех чиста, интелектуална професия. Неврологията беше любов от пръв поглед и все още е така. Ние сме в 10-тата година от нашата романтика, която е критична година в дългосрочните отношения.
Професионално, опитът в тази клиника даде тласък на развитието ми. Надграждам знанията и опита си всеки ден. Това обаче оказа влияние върху личния ми живот – работата е много стресираща и ние носим този дом със себе си. Тежката отговорност, която носим, винаги е в ума ми.
Научих също, че общото познание за здравето на населението е твърде ниско, приоритетите на пациентите са неправилно подредени и тяхното общо ниво на образование има пряка връзка с това, което правят, за да запазят здравето си. Научих, че трябва да имаш много стабилни лични качества, за да бъдеш успешен невролог и да изпълняваш обема на работата, необходим за необходимия висок стандарт.
Д-р Димитров: От гледна точка на СМП, оставащите ни предизвикателства са двойни. На първо място е широката общественост и неотложната нужда от кампании за повишаване на осведомеността като FAST герои в училищата, но и за възрастни, които да се научат как да разпознават симптомите на инсулт и незабавно да се обадят на 112. Второ, да повишим осведомеността и квалификациите на нашите колеги от СМП чрез съвместни теоретични и практически обучения с нашите колеги от болницата.
Д-р Манолова: В един идеален свят бих променил мотивацията, която невролозите имат за лечение на инсулт. Бих пренаредил техните приоритети, така че да са по-ангажирани в навременната интервенция при инсулт.
Д-р Кристиян Найденов: Мечтая за реалност, в която за всеки лекар има две медицински сестри и четири носача, както е предвидено в националния правен стандарт. Но осъзнахме, че трябва да разчитаме на себе си. Целият ни екип работи, за да се справи с всички проблеми, които можем, чрез обучение на нови кадри и чрез обществени дейности. Мотивацията ни е екипът, в който сме.
